Като за начало е задължително да бъде пусната история на любимия ни клуб и ето я и нея:
Футболът в Пловдив в началото на ХХ век
Най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив ни отвеждат до пролетта на 1922г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на града - Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, бил основан спортен клуб "Караджа". Сред тогава десетките пловдивски клубове, "Караджа" имал честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включили общо осем тима, разпределени в две дивизии. От сега съществуващите клубове Марица се класирала на 2-ро място в 1-ва дивизия, предшественикът на Спартак – „Тракийска слава”, бил 2-ри във 2-ра дивизия, а Ботев - 3-ти във 2-ра дивизия.
В първите години на Локомотив
Когато говорим за основаването на ЖСК, не можем да подминем един факт, който е намерил място дори и в краткото антрефиле на вестник "Борба" от май 1936 г. - всички първооснователи работят в железниците: жп гара, товарна гара, локомотивно депо, жп секции - инженери, техници, ръководители на движение, началник влакове... Сред тях са инж. Илия Пахарков, инж. Тодор Атанасов, инж. Петър Михайлов, Ганчо Колев, Стоян Стоянов, Михаил Шевкенов ...
Създаването на ЖСК се посреща с въодушевление от голямата, по своя състав, железничарска гвардия. Първите основатели са и първите футболисти на отбора. Сред тях са Илия Пахарков и Тодор Атанасов, който разбира от тънкостите на играта. Проблемът, разбира се, е свързан с материалната база. Футболният отбор няма свой източник на финанси, всичко се върши на доброволни начала. А за футболни топки, екипи, калеври се искат пари. Незначителните суми, които клубът получава от организирани вечеринки, са повече от недостатъчни. По спомените на Михаил Шевкенов почти цялата месечна заплата на първооснователите отива за нуждите на клуба. Първата футболна топка за железничарския спортен клуб идва от Австрия с помощта на съпругата на инж. Пахарков, която е чужденка. При една от своите командировки в Европа инж. Атанасов закупува еластични глезени, които са отлично средство за предпазване на най-уязвимите части от краката на футболистите.
В онези години няма строго закрепостяване по постове, както е сега. Една от водещите фигури в отбора - център-нападателят Симеон Белков - отличен футболист, оставил прекрасни спомени и като човек, когато се наложи играел и в отбраната. Вече стана дума, че няма футболист в ЖСК, които да не работи в железниците. Може би тази професионална еднородност прави от "Железничарския спортен клуб" един изключително сплотен колектив - всеотдаен не само в играта, но и в поддържането и укрепването на железничарското спортно сдружение. По това време дори не се събира и членски внос - всички средства идват от личните пари на футболисти и деятели. Първият треньор на ЖСК Михаил Шевкенов е и селекционер (в съвременния смисъл на думата), и организатор, и съхраняващ скромното имущество. Стойко Чергов поправя обувките на първите футболисти. Бутони се правят по малко. . . нелегален начин. От гьонените трансмисионни ленти в локомотивно депо се режат парчета и след преработка се превръщат в бутони. По подобен начин се кърпят и калеврите. Къде ти по онова време свободно футболни обувки на пазара! Първите прояви на футболистите от ЖСК са епизодични и отразяват организационните неуредици тогава. Дълго време се води борба с Пловдивската окръжна спортна област и Българската национална спортна федерация за включване на отбора във Втора дивизия.
През 1945 г. "Локомотив" отпада на полуфинала от "Локомотив" (София) с 0:1 след продължения. Следващата година (все още се играе по системата на елиминирането) губи на осминафинала отново с 0:1 от "Славия" (София). През 1947 г., също на осминафинала, отстъпва на "X. Славчев" (Павликени) с 2:3. 1948 г. изправя локомотивци на четвъртфинала срещу "Левски" (София). Пловдивчани отпадат след 0:4 и 3:3. В републиканските първенства през 1949, 1950 и 1951 г. "Локомотив" се нарежда на седмо място, а Николай Милков (1951 г.) е сред най-добрите стрелци на първенството.
През 1953 г., при участието на 15 отбора, "Локомотив" заема четвърто място в републиканското първенство - най-високо от всички отбори извън София. По това време председател на футболната секция е Никола Копаранов.
Но след още един шампионат сравнително добро представяне, през 1955 г., "Локомотив" отпада от "А" РФГ (през този период от отбора са освободени много от по-възрастните футболисти). Една малка утеха е достигането на полуфинала за Купата на Съветската армия, където отборът губи с 0:1 от изключително силния в онези години състав на ЦДНА. За кратко време през този период председател на футболната секция е Григор Атанасов.
Още следващия сезон, във втория ешелон, (1955-1956 г.) новият треньор Христо Бъчваров успява да изведе "Локомотив" на първо място в Южната "Б" РФГ, но в квалификационния турнир за място при майсторите отборът заема четвърто място и трябва да продължи в същата група.
Участието в "Б" РФГ продължава до 1961 г. През този период от историята на футбола в "Локомотив" ще се запомни успехът на отбора в турнира за купата на Съветската армия през сезона 1960-1961 г. След победи над "Дунав" (Русе), "Левски" (Кюстендил) и на полуфинала над силния състав на "Спартак" (Пловдив), локомотивци за втори път достигат до финала - в София срещу местния "Септември". Двубоят протича много драматично. Редовното време не излъчва победител - 3:3. Едва продълженията носят успех на домакините - 4:3 за "Септември".
През същия сезон, след победа в последния мач, като гост на "Сливен" с 1:0 "Локомотив" заема второ място в единната "Б" РФГ и заедно със "Спартак" (Плевен) се завръща в майсторската група. Треньори на отбора тогава са Атанас Ковачев и Георги Киров, а председател на футболната секция (от 1956 до 1964 г.) - инж. Иван Коджабашев.
През седемте години, прекарани от "Локомотив" във втория ни футболен ешелон, а и дълго след това, в майсторската група, се откроява фигурата на голмайстора на отбора Иван Кънчев. С упоритост и всеотдайност той дава много на железничарския тим. Има отбелязани 73 гола в "А" РФГ и повече от стотина в "Б" РФГ. Достига и до "Б" националния отбор на страната.
В следващите няколко години (председател на футболната секция - Димитър Босаков) "Локомотив" се представя твърде несигурно в "А" РФГ. От 12-то място през 1962 г. до пето през 1965 г. Но това е период на адаптация, на обиграване на състава. В първенството 1967-1968 г. на майсторската група "Локомотив" заема девето място - класиране, от което не могат да се очакват особени изненади през новото първенство, в есенния дял на което с 8 точки локомотивци са предпоследни. Затова съвсем логично никой не предполага, че само след няколко месеца железничарите ще бъдат едни от най-сериозните конкуренти за републиканската титла. Как се стига до този успех? Вече стана дума за обиграността на състава, за добрата сплав, която с години се изгражда между млади и стари.
Ерата "Христо Бонев"
Христо Бонев дебютира в "А" РФГ през 1966 г., а през следващата вече привлича погледите на всички любители на популярната игра в нашата страна. Пред името на Бонев може да се постави много пъти "най-": най-много участия в националния ни отбор - 98 (вече втори след Борислав Михайлов), най-много голове за първия ни тим - 47, най-много пъти негов капитан - 42, първият българин, играл като професионалист в чужбина. Три пъти обявяван за Футболист №1 на страната (рекорд!), с решаващ принос за класирането на националния отбор за финалите на две световни първенства (1970 г. и 1974 г.), Бонев има в актива си 410 мача в "А" РФГ и 185 гола. Но голите цифри не са в състояние да илюстрират една от най-характерните черти на големия футболист - любовта и верността му към пловдивския "Локомотив". Верните привърженици на отбора помнят добре, че след като отбива редовната си военна служба в ЦСКА, с изиграни шест мача и отбелязани шест гола, Христо веднага се завръща в родното гнездо, макар че получава не едно и две съблазнителни предложения, макар че точно в този период "Локомотив" е готов за изпадане, след като за почти цял полусезон има в актива си само шест точки. Затова и напълно заслужено Бонев е първият български футболист, за който на 16 септември 1983 г. в Пловдив е организиран бенефисен мач между националния отбор на България (ветерани) и сборен състав на Европа (ветерани), с участието на световноизвестните Лев Яшин, Боби Мур, Волфганг Оверат, Ференц Бене, Станислав Ошлизло, Ян Томашевски, Владимир Веремеев, Карел Добиаш, Мирча Луческу.
През сезон 1968-1969 г. "Локомотив" прави една великолепна серия и печели бронзовите медали - най-големия дотогава успех. Основната заслуга е на треньорите Стефан Паунов и Иван Манолов, на Христо Бонев - голмайстор на шампионата с 16 гола, на отличните прояви на Станчо Бончев, доайен сред българските вратари (359 мача в "А" РФГ), на всеотдайния и скромен Илко Бекяров (314 мача в "А" РФГ), на отличния централен защитник Иван Бояджиев, на младите, но вдъхващи много надежди: Ганчо Пеев, Тодор Паунов, Недялко Стамболиев, Георги Вълков. Заслуга за бронзовите медали имат и техничният Васил Анков, неуморимият щурмовак и любимец на публиката Георги Василев (с 386 мача и 115 гола в "А" РФГ, 20 участия в националния тим и 6 гола, носител на сребърен орден на труда за сребърните медали от олимпиадата в Мексико), конструкторът с голямо сърце Спас Илиев, Пейко Манов и Георги Луканов. През периода 1968-1970 г. председател на футболната секция е арх. Здравко Василков.
Третото място на "Локомотив" тогава е прието като изненада. Но през следващото първенство железничарите са пети, по-следващото - четвърти. През 1971 г. отборът (треньор Иван Манолов) за трети път достига до финала за купата на Съветската армия, но на 25 август губи в София от "Левски-Спартак" с 0:3.
1971-1972 г. бележи спад в представянето на пловдивчани - десети в първенството. Но още на следващия шампионат "Локомотив" напомня за големите си възможности. През есента отборът финишира първи с 24 точки. През пролетта съвсем малко не му достига за шампионската титла и железничарите трябва да се задоволят със сребърните медали - ненадминат досега успех. Треньор на отбора е отново Иван Манолов, а изпълнителите - почти същите като посочените по-горе. Плюс Тодор Иванов, Коста Босаков, Васко Валентинов, Михаил Георгиев, Иван Кючуков, Владимир Фатов, Николай Курбанов и Венко Камбуров. Вече никой не приема "Локомотив" като изненада. Така че бронзовите медали от следващия шампионат (1973-1974 г.) се приемат за нещо нормално и закономерно. През този шампионат ще се запомни и внушителната победа на "Локомотив" над вечния съперник в пловдивското дерби "Тракия" със 7:3.
След всяко изкачване идва и слизане. Тази закономерност с особена сила важи за футбола. Нито един отбор, колкото и силен да е той, не се е задържал необезпокояван дълго време на върха. Така е и с "Локомотив". След 1975-1976 г. (четвърто място) отборът започва да слиза надолу в първенството, през 1979-1980 г. заема предпоследното 15-то място и за втори път в своята история е принуден да играе в "Б" РФГ. Тук "черно-белите" остават три години, редуват силни със слаби игри. За кратко време през този период (1979-1980 г.) председател на футболната секция отново е инж. Иван Коджабашев.
Но и в "Б" РФГ железничарската школа напомня за своите възможности. През 1981-1983 г. "Локомотив" се откроява като отличен турнирен боец и на два пъти (подред!) достига до финала на най-авторитетния у нас турнир - за купата на Съветската армия. На 12 юни 1982 г. в Плевен "Локомотив" (треньор Атанас Ангелов) трябва да спори за ценния трофей със своя съименник от София. В редовното време резултатът е равен 1:1. В продълженията пловдивчани правят невероятни пропуски, за да се стигне минути преди края, когато столичани печелят победата. Пловдивските железничари се разминават със сребърнокристалната купа. Но само временно...
Успехите през 80-те
1983 донася най-големия успех на локомотивци. За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели купата на Съветската армия. И то толкова убедително! Ето и пътят, който Локомотив изминава до успеха, за който определен дял има и завърналият се от Гърция 36-годишен ветеран Христо Бонев : 1/32 финал "Локомотив"-"Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Едуард Ераносян и един на Христо Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник. Локомотив Пловдив става нарицателен с неистовата подкрепа на многобройната си публика, която не престава да поддържа клуба през годините независимо от неговите резултати.
Финалът е в София на 1 юни срещу "Чирпан". Успехът на пловдивчани е убедителен. Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян и Боян Стайков (за "Чирпан") - 3:1. Съставът на "Локомотив": Румен Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Йордан Николов, Петко Станков, Иван Беделев (Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садъков, Кирил Бурнарски (Иван Найденов). Старши треньор на отбора - Атанас Драмов, треньор Васил Анков.
1980 г. носи още един успех на "Локомотив". Железничарите се завръщат в майсторската група, макар и много трудно. Те са втори в "Б" РФГ, играят квалификации с "Черноморец" и след 1:2 и 0:0 трябва да останат във втория ешелон. Но след разкриването на прояви на някои отбори, несъвместими със спортния морал, се открива нов шанс - допълнителен мач с "Осъм" на неутрален терен в София. Фаворити са пловдивчани, но срещата протича твърде нервно и победата с 2:1 идва чак след продължения.
За съжаление още в следващия шампионат "Локомотив" отново изпада в "Б" РФГ. Ръководството на отбора вече е поето от Христо Бонев - колкото амбициозен като състезател, толкова и като треньор. Но в единната "Б" РФГ (22 отбора) се играе трудно. След много перипети, малко очаквани победи и неочаквани загуби, "черно-белите" заемат второ място и отново са в майсторското семейство. За първи път в историята на "Локомотив", през 1985 г., трима възпитаници на дружеството играят рамо до рамо в националния отбор на страната - Аян Садъков, Христо Колев и Едуард Ераносян. Едно ново потвърждение, че железничарската школа е неизчерпаем извор на нови и нови надежди за българския футбол.
В тези години председатели на футболния клуб "Локомотив" са: Тороз Папазян, Станчо Бончев, Георги Андреев и в момента Александър Николов, с първи зам.-председател - Ганчо Пеев.
Отборът през 90-те
В началото на 90те Локомотив заема места в долната половина на класирането, без особени успехи. През 1992 година клубът взима бронзовите медали, а в следващата година завършва четвърти. Тези престижни места дават правото на клуба да участва в купата на УЕФА, но там представянето не е впечатляващо - и двата пъти отпадане още в първия кръг - от Оксер след 2:2 и 1:7 и от Лацио след две загуби с по 2:0. През следващите няколко години отборът завършва в средата на класирането, за да дойде 1999, когато тимът заема предпоследеното място и отпада в Б група. Там Локомотив престоява 2 години като завършва съответно 7ми и 4ти. Следващата година Локомотив се завръща в А група, но това става по административен път - след обединение с тогавашния бронзов медалист Велбъжд Кюстендил. Така всички футболисти, треньорите и ръководителите на Велбъжд се преместват в Пловдив, а повечето от дотогавашните футболисти на Локомотив биват преотстъпени на други клубове или напускат отбора.
Успехите на ДЮШ
Самият факт, че "Локомотив" създава десетки футболисти, преминали през различните национални гарнитури на страната, говори за добра работа на детско-юношеската школа. Почти във всички първенства за подрастващи - деца, юноши младша и старша възраст - отборите на "Локомотив" са сред челниците в страната и водещи в окръга. За първи път детски железничарски отбор влиза във финалната четворка на републиканско първенство през 1960 г. Тогава треньорът Христо Бъчваров разчита на футболисти, които скоро ще станат известни и сред мъжете - Хр. Бонев, Т. Паунов, Г. Пеев, П. Манов и други.
Особен ръст детско-юношеската школа на "Локомотив" бележи през 70-те и 80-те години. През тези години с много любов работят Христо Бъчваров, Георги Киров, Йордан Андреев, по-късно - Атанас Ангелов. С много заслуги към детско-юношеската школа на "Локомотив" са и Васил Анков, Чавдар Муратев, Недялко Стамболиев, Петър Харитев, Ганчо Пеев, Михаил Георгиев, Петър Базарски и много други. Открояват се и редица спортни деятели, които обикалят пловдивските улици, търсят талантливи попълнения за любимия отбор: Панайот Паришев, д-р Тодор Тотев, Борис Стойков, Жеко Койчев и други, които със своя скромен, но всеотдаен труд допринасят много за издигане на футбола в железничарското дружество.
Една от най-характерните черти на детско-юношеската школа на "Локомотив" - за разлика от много други школи - е, че почти винаги най-добрите от подрастващите стават титуляри в представителння отбор. Тази тенденция се забелязва от десетилетия: Хр. Бонев, Г. Пеев, Тодор Паунов, Петър Манов, Васил Валентинов, Красимир Чавдаров, Веселин Балевски, Ружди Керимов, Георги Загорчев, П. Станков, А. Садъков, Е. Ераносян, Хр. Колев, Емил Илиев, Рачо Килапов, Георги Димитров, Стефан Драганов...
През 1979 г. юношите младша възраст на "Локомотив" достигат до финалния турнир в Русе и печелят третото място. Следващата година (1980) юношите от същата възрастова група донасят първата в историята на дружеството републиканска титла, след като на финала в София надиграват "Левски-Спартак" с 4:3 (след дузпи, редовното време - 0:0). Съставът в този мач: Любен Жилков, Атанас Тосков, Георги Танев, Михаил Иванов, Асен Юмеров, Петър Бумбаров, Иван Петков, Иван Дивров (Георги Попов), Ем. Илиев, Хр. Колев, Ангел Костадинов. Дял за успеха имат също Васил Палавуров, Валентин Вълков, Стойчо Мазгалов, Васил Джонджоров, разбира се, и треньорите Атанас Ангелов и Иван Андреев.
През 1981 г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите - старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През 1982 г. юношите старша възраст на "Локомотив" (с треньор Чавдар Муратев) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след "Тракия". Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори у нас могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.
1985 г. носи нов връх. "Локомотив" за втори път е републикански шампион по футбол - този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА "Септ. знаме" с 6:1, над "Пирин" с 4:0 и над ЖСК "Спартак" с 5:4 и заслужено застават на най-високия връх. Съставът на този отбор, от който с надежда се очакват попълнения за представителния тим е: Стоян Лулчев, Кирил Рудов, Димитър Радев, Лазар Тръпчев, Васил Гергевски, Михаил Юмерски, Румен Татаров, Георги Будев, Стефан Иванов, Георги Армазов, Тодор Милев, Валентин Вълков, Иван Витков, Димитър Иванов, Димитър Чобанов, Стоян Делчев, Тодор Капитански, Васил Бибилеков, Петър Секулов, Пламен Маджаров. Треньори: Атанас Ангелов и Петър Базарски.
Юношите на "Локомотив" се представят много добре и на международното поле , и в своя клуб, и в националния отбор. През 1976 г., на турнир за юноши до 18 години на остров Корсика, младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с Югославия 2:1, с Франция 1:1 и с Мароко 0:0. През 1981 г. те печелят големия международен турнир в Хановер, където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в Барселона и Калифорния. Наближават стотина юношите на "Локомотив", преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в "А" юношеския ни отбор е Аян Садъков - 40 мача (15 гола), Красимир Манолов има 37 мача и 13 гола, Веселин Балевски - 30, Николай Курбанов - 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на УЕФА в XXVII първенство на Стария континент.
Ето какво пише журналистът Асен Виденов във вестник "Старт": "Колкото и да "раздава" на другите, "Локомотив" създава много! Създава добри млади играчи, най-силните от който остават верни на своя клуб..."
Локомотив в Европа
"Локомотив" е почти редовен участник в турнира за Купата на панаирните градове, прераснал по-късно в турнир на УЕФА. В този турнир пловдивчани имат в актива си 12 мача, от тях: 5 победи, 7 загуби и голова разлика 20-25.
Най-успешно е представянето на локомотивци през сезона - 1964-1965 г.: предварителен кръг - с "Войводина" (Нови Сад, Югославия) 1:1, 1:1, допълнителен мач на неутрален терен в София 2:0, осминафинал - с "Петролул" (Плоещ, Румъния) 0:1, 2:0; четвъртфинал - с "Ювентус" (Торино, Италия) 1:1, 1:1; допълнителен мач в Торино 1:2. След равния мач в Торино италианските вестници не скриват доброто си впечатление от играта на пловдивчани. "Туто спорт": "Ювентус" се огъна пред българския "Локомотив"; "Ла стампа": "Бяло-черните ("Ювентус" играе също в бяло-черен екип) се изгубиха сред сърцатите българи"; "Ла Гадзета дело Спорт": "За купата на панаирните градове "Ювентус" угасна срещу българите от Пловдив." В тогавашния "Ювентус" играят светила, като Омар Сивори, Нестор Комбен, Луи дел Сол, Венито Сарти, Сандро Салвадоре и др.
Отличия
Шампион на България (2004)
Носител на Суперкупата на България (2004)
Носител на Купата на Съветската армия (1983)
Вицешампион (1973)
Бронзов медалист Държавното първенство (1941,1969 , 1974 , 1992, 2005)
Финалист за Националната купа (1940 , 1942 ,1948, 1960, 1971, 1982)
Първенец на Южната футболна дивизия (1941)
0 comments:
Post a Comment